Лошият закон не е никакъв закон!

199532_b

 

Касандра Клеър – авторката, заради която заобичах YA книгите.

Преди около 5 години за първи път светът на Ловците на сенки бе представен на българските читатели и, бога ми, такова опъване от моя страна да прочета някоя книга, историята не познава. Може би защото точно тогава периодът на насищане откъм вампирските книги – кои добри, кои не чак толкова и сякаш не исках да подхващам нова поредица, в която отново се намесва тази митологична нишка. След цял месец вътрешна борба да прочета или не Град от Кости най-сетне и съвсем спонтанно реших да рискувам и да си купя книгата, но за моя най-голяма изненада не успях да я открия в никоя от най-големите книжарници! След около 2 часа обикаляне из центъра на София най-накрая успях да открия едно копие и о, чудо, Град от кости бе в ръцете ми! Същата вечер се хвърлих в изградения от Касандра Клеър свят и… идваше ми буквално да си ударя главата в най-близката стена! Защо, ЗАЩО чаках цял месец? Защо отлагах толкова дълго да прочета първата книга от поредицата Реликвите на Смъртните? Защо умишлено се отказвах от този уникален свят? Защото се оказа, че Касандра е създала нещо невероятно – чисто нов свят, с нова митология и нови правила, нов архетип на злодеите и героите, засяга теми, колкото нови, толкова и до болка познати. И лично аз смятам, че няма човек, който да е прочел книгите на Касандра Клеър и да не е заобичал света.

Докато в първите 6 книги от Реликвите на смъртните разбрахме кои са Ловците на Сенки и за какво се борят, в предисторията Адските устройства преминахме през стиймпънк атмосферата на Лондон, пречупен през призмата на друга генерация Ловци (история, която и до днес остава най-любимата ми от стиймпънк жанра и Ловците на сенки като цяло, защото мистерията е предадена по впечатляващ начин), а единственият и неповторим Магнус Бейн ни показа на какво са способни тези същества нефилимите, погледнати отстрани, то новата поредица – Тъмни съзаклятия са вече нещо ново! Личи си, че Касандра е задълбала много по-надълбоко не само в историята за Ловците на сенки, но и в тази на елфите.

Лично аз обожавам добре изградени злодеи, които имат структура и слоеве и не са зли просто ей така! Те имат мотиви и двигателна сила, можеш да ги разбереш и да им влезеш в положението, да осъзнаеш, че ти би направил същото. Ами злодеите на Касандра са точно такива. Няма да пускам спойлер заради хората, които тепърва ще прочетат книгата, но истината е, че всичко в крайна сметка опира до любов -склонен си да извършиш немислимото само и само да бъдеш с любимия си, дори да нарушиш най-свещените закони. И тук се намесват семейство Блекторн и най-любимия ми девиз: „Лошият закон не е никакъв закон“. Толкова бунтовнически настроено семейство Ловци не бях срещала. Дори Херондейл, който са едни от най-своенравните сред нефилимте, се мерят по бунтовническа натура с Блекторн. Всъщност вторите виждаме колко разкъсани са и в същото време малкото останали членове са по-сплотени от всякога.

Книгата започва с Ема Карстерс, която продължава да се рови в миналото, тъй като има нещо, което не й дава мир. До нея е приятелката й Кристина, която въпреки краткото време, откакто са заедно, са толкова близки вече, че Ема й разкрива най-голямата си тайна, която нарушава един от най-строгите закони на Ловците на сенки. Кристина от своя страна крие миналото си, а в него отпечатък е оставило едно непростимо предателство. А Джулиън – парабатаят на Ема, е на половин свят разстояние от нея, което е съмнително, тъй като пратабатаите не бива да се разделят. Завръщането на Блекторн в Института носи някакво напрежение, като че ли нещо пропускаме и с развитието на историята в книгата всъщност виждаме какво е. След това обратите започват един по един – неочакваната поява на един отвлечен герой, младеж от миналото на Кристина и най-голямото предателство, на което някой е способен – това са част от събитията, които оставят читателя с отворена уста през по-голямата част от книгата.

Елфите (тези, които са чели книгите от Реликвите, са наясно защо ги споменавам) се оказаха много по-различни, отколкото очаквах! В предишните книги се фокусирахме повече върху вампирите, върколаците и отчасти магьосниците, а част от елфите бяха заели страната на Себастиян в Тъмната война. За кратко видяхме светлите елфи и тяхната кралица, без да подоцираме, че има и Тъмен двор със свой крал, както и нещото, наречено Дивият лов. Дръзки, диви, неумолими, жестоки, елфите сякаш носят аурата на една прокоба от друг свят, но в същото време и мистерията и свободата на това да не познаваш граници. Колкото по-диви и неуловими са, толкова по-привлекателни са. Затова Марк и Кийрън са едни от най-любимите ми персонажи, които Касандра е изграждала някога! Откритият им сблъсък с Ловците обаче е само завесата зад която се крие един убиец, чието финално разкриване се оказа повече от неочаквано и изненадващо.

Искрено препоръчвам книгата на всички фенове на Касандра и жанра. Не чакайте като мен месец преди да посегнете към нея, а директно я грабвайте! Няма да сгрешите. Ако не сте били фенове на Касандра Клеър след тази книга няма как да не станете. Благодарности на Ибис за прекрасната книга!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s