„Двор от сребърни пламъци“от Сара Дж. Маас

Ако досега смятах, че Сара Дж. Маас е във вихъра си, тук тя отприщва разказваческите си умения с пълна сила, представяйки няколко сюжетни линии, нови персонажи, както и дълбоко засяга теми като семейството и приятелството, изкуплението и прошката, откриването на вътрешната сила, борбата с демоните отвън, както и с тези, шепнещи в главата ти, подклаждащи страх и съмнение. Всичко това е оплетено във вихър от емоции, които на моменти те карат да желаеш героите да бяха реални, за да можеш да им удариш един хубав тупаник.

Сентенцията „Здрав дух в здраво тяло“ намира отражението си в Неста – една от най-противоречивите героини сътворявани от Сара Дж. Маас. Персонаж, сякаш умишлено създаден, за да бъде мразен. Жена, отблъскваща всеки, опитал се да й подаде ръка, а всяка следваща нейна постъпка е дори по-ужасна от предишната. Как е възможно изобщо някога да получи изкупление, прошка, да не говорим за доверие. И Сара надскача себе си в опитите да покаже колко отблъскваща може да е Неста, как за нея спасение буквално няма. В кратките моменти, когато Неста проявява някакви проблясъци на здрав разум и нормално поведение, авторката я кара да направи още по-немислима постъпка, тотално подкопаваща образа й и превръщаща я почти в чудовище. Спасението – брутално обучение в почти пълна изолация.

Няма как подобно поведение да има оправдание, няма как да бъде разбрана или да й се влезе в положението, ала ето, че Сара се нагърбва с нелеката задача да обори това схващане, обосновавайки обемът на тази книга. Ако някой си е мислил, че процесът ще е бърз и безболезнен, този някой се е лъгал (гледам себе си). Някъде след средата на книгата осъзнах, че видимите промени в Неста към по-добро, всъщност са маскирали много по-дълбок проблем, с който голяма част от нас са се сблъсквали – посттравматичния стрес. Нелека тема, достатъчно деликатна, че да изисква особено внимание. Процесът на лекуване е бавен, а ако е смесен и с определени зависимости, задачата става още по-трудна. На моменти съжалявах горкия Касиан, че именно на него се падна задачата а се погрижи за Неста, ала в случая ако някой можеше да се справи с тази непосилна задача то това бе именно илирианския генерал.

И Сара много добре знае колко тежък е подобен период, затова преплита още няколко сюжетни линии, като поставя Неста в центъра на събитията. Признавам, едната от тези линии малко ме подразни, тъй като е толкова разпространена, че граничи с клише, а именно quest частта – героите ни трябва да намерят определени предмети, за да изпълнят задачата си, в случая да спрат лошите. Усещам, че вече няма достатъчно оригинален начин, по който да въведеш quest линията като част от историята си без да се повтаряш. Това, което отличава Сара обаче е, че тя успява по такъв начин да сътвори митологията, обгръщаща въпросните предмети, че всичко случващо се в пряка обвързаност с тях е адски яко. Седиш, четеш, настръхваш и се молиш за още.

И после идват емоционалните моменти. Седиш, четеш, ревеш и се чудиш защо си го причиняваш, но много добре знаеш отговора. Сара ще те смачка отвътре и ти ще и позволиш, защото ако някой ще ти разбива сърцето, то това ще е именно тя.

До края на книгата, държа да отбележа, че Фейра започна да бледнее пред сестра си. Сара превърна противната Неста в „искам да бъда като нея“ Неста! За мен това е пример как да намериш смелостта да приемеш мрака в душата си, да го прегърнеш и овладееш без той да взима връх над теб. Неста се превърна в олицетворението на решимост, на упоритост (дори в моментите, когато беше най-големият инат), на вътрешна сила, възможна да те претвори в по-доброто ти Аз. Неста въплъти качества, които на мен ми се иска да имам и смятам, че четейки нейната история всеки ще намери нещо от себе си в нея и ще открие това, което му е нужно, за да се убеди, че няма изгубена кауза, стига да не спираш да се бориш.