Страх и вълнение се редуваха в дните покрай излизането на „Shadow and Bone“ по Netfilx. Трилогията на Лий Бардуго ме впечатли неимоверно още с издаването си преди почти 10 години и за разлика от други заглавия се впуснах в света „Сянка и кост“ в момента, в който се появи по книжарниците. Увлекателно написан с оригинална митология, бързо действие и впечатляващи персонажи, първата книга ме спечели толкова много, че жадно чаках всяка следваща история от трилогията.
Ето защо тръпнех в очакване и от нетърпение да видя любимите си герои изиграни от страхотни актьори (Бен Барнс е вече добре познат на феновете на фентъзито), но имаше и доза съмнение дали създателите ще успеят да се справят с пресъздаването на толкова сложен и уникален свят без това да изглежда плоско, евтино и да показва липса на вкус. Макар самата Лий Бардуго да взе важно участие в креативния процес, като дори я виждаме в малка епизодична сцена, имаме немалко примери, в които продукцията и бъдещето на дадена поредица е провалено заради желанията на филмовото студио, независимо от мнението на автора. За огромна радост, тук Netflix и целият филмов екип възприемат и се съобразяват със съветите на Лий Бардуго и представят на феновете светът на Гриша.
Не закъсняват и овациите, като рейтингът на сериала е повече от впечатляващ:
Моето мнение за първи сезон? ОБИЧАМ ГО! Гледах го 2 пъти през уикенда, започвам да го гледам трети път. Толкова се пристрастих към света и към героите, вече от плът и кръв, че ще го гледам докато не ми омръзне… и след това ще го гледам още един път.
Светът на Гриша е мрачен и нищо от него не беше спестено. Свят, в който една проста демонстрация на сила пред правилните хора може да определи бъдещето ти; свят на митове и легенди, на магическа армия и ловци на вещици, на гражданска война и на престъпни банди; свят на надеждата и вярата въпреки невъзможния мрак и чудовищата. Епизодите си следват плътно действието от книгата и фокусът беше върху Алина, като Тъмнейший (Генерал Кириган) открадваше всяка сцена с мрачното си присъствие, неопровержим чар и малко ужас. Чак към края на сезона виждаме и неговата предистория, представляваща важна част от характера на персонажа му. Всичко в Малкия дворец и Втора армия е пресъздадено с почит и уважение към първоизточника – произведението на Лий Бардуго.
Ако сериите включваха само „Сянка и кост“ може би нямаше да ме грабне толкова, колкото сега и това го оправдавам с присъствието на няколко много важни персонажа – ядрото на бъдещите „Шест Врани“. А може би защото тъкмо преди премиерата приключих с първата книга от spin-off дилогията, но Враните ги чаках с огромно нетърпение.
Каз, Инеж и Джеспър са трио, към което няма как да останете безразлични. Всичко, което се случва с тях в първи сезон се явява предистория на „Шест Врани“ и дори виждаме в ход събитията с Нина и Матияс, разказани под формата на flashbacks в книгата. Химията между тези тримата е потресаваща, сякаш се познават от години, сякаш са самите Врани. Кетердам е дупка, но всеки един от тях е намерил начин да оцелее и то на върха на хранителната верига. И ето ги и тях, правещи това, което умеят най-добре, само че Тъмнейший, Алина и Гриша не са лесна мишена дори за Враните.
Напрегнато действие, играта на котка и мишка, брутални сили, хумор, харизматични персонажи, всичко тези елементи са силен показател за намеренията на студиото да пресъздадат възможно най-достоверно светът и героите на Лий Бардуго. Не мога да опиша колко харесах екранизацията (Бен Барнс няма нищо общо… добре де, може би има „малко“ общо) и вече чакам с нетърпение сезон 2, сезон 3, всеки spin-off, който решат да направят и какво друго сметнат за необходимо. И като една истинска жена, ще кажа, че го искам сега! Поне докато чакам ще наваксам с „Алчни крале“ и „Белязания цар“ докато Егмонт издадат „Rule of Wolves“, като ще тая надеждата, че Лий ще продължи да твори нови истории в света на Гриша.