Добре дошли в Нефритения град

Ако Планината не отиде при Мохамед… Мохамед си купува Jаde City и я чете на английски. След толкова много хайп в книжните среди и новооткритата ми любов към азиатското фентъзи, жадувах да се докосна и аз до тази книга. Оказа се, че Фонда Лий е превърнала читателите в жужащ кошер от емоции, блогъри и влогъри бурно изразяваха възхищението си от творбата в не един и два канала, а всеобщото признание на читатели и критици изстрелват Jade City сред финалистите за награда Небюла. Отделно печели наградите World Fantasy Award и Aurora Award през 2018. Очаквано, успехът на книгата събужда апетита на филмовите студия и макар предстоящата екранизация да е предвидена за малкия екран със сигурност ще привлече още повече фенове.

Самата Фонда Лий описва Jade City като комбинация от „Кръстникът“, магия и кунг фу. Ако смятате, че това определение е странно, повярвайте ми, грешите. Лий е намерила начин да комбинира всички тези съставки, забърквайки комбинация, оставяща ви без дъх. Буквално! Не един и два пъти се държах за гърдите, казвайки си, че това ще е краят, умирам тук и сега, защото авторката е просто безмилостна. Но нека започнем отначало. Отсега да си кажа – няма да си позволя за превеждам основните фамилни имена или позиции.

Jade City се развива на остров Кекон, в столицата Джанлун. Градът е арена на кървави сблъсъци между двете най-големи и влиятелни престъпни фамилии – Kaul, предвождащи клана No Peak, и Ayt, начело на клана The Old Mountain или просто The Mountain. Петдесет години по-рано, войната е обединила лидерите на двата клана, водачите им изпитвали дълбоко уважение един към друг, а честта била в основата на тяхното примирие.

„Факлата и Копието на Кекон“ заедно повели града към просперитет, благодарение на общите усилия да овладеят естествения природен ресурс, на който е богат острова. За коренното население на Кекон нефритът обаче не е просто минерал. Той е източник на невъобразима сила, канализираща действията и емоциите. Всеки удар е по-силен, по-бърз, куршумите отскачат от теб, ножовете не могат да те наранят, можеш да избуташ предмет без дори да го докосваш. Нефритът усилва всичко, стига да си концентриран, да си трениран в продължение на години в академиите за бойни изкуства и да си развил уменията си до съвършенство. Едва тогава можеш да започнеш да се обучаваш как да носиш и използваш нефрит без той да те подлуди или да те доведе до нефритена треска. Ала чужденците не могат да използват силите на нефрита, затова разработват синтетичен наркотик, който да ги направи податливи на скритите му качества.

Фонда Лий успява да изгради тази почти мистична, малко свръхестествена и дори магическа система около нефрита като в същото време я обосновава в реалността. На моменти ме побиваха тръпки четейки за цялата мощ на този минерал и какво правеха героите използвайки нефрита с пълната му сила. Паралелно с това, Лий прави нещо, което малко автори успяват да постигнат в една книга – гради персонажи, гради характери, създава връзки и взаимоотношения и го прави без да се бави. Фонда Лий съумява не само да ни запознае с героите си в тази първа книга, но и ги развива – поставя ги в изключително тежки ситуации, принуждавайки ги да вземат тежките и необходимите решения. Перспективата е смърт и унищожение на целия клан и ако искат да оцелеят, ще трябва да действат бързо.

Между другото, думата герои тук е малко преувеличена, имайки предвид, че персонажите са част от престъпен синдикат, убиват по най-жесток начин и унищожават без да им мигне окото. За сметка на това го правят в името на клана, на семейството и на честта им. Книгата проследява фамилия Kaul:
– Лан, водачът на клана, изпълняващ позицията the Pillar
– брат му Хило, the Horn или военния лидер и дясна ръка на Лан
– сестра им Шей, която няма позиции в клана и не носи нефрит по собствен избор
– дядо им Сен – Факлата на Кекон, вече закован в инвалидна количка в плен на старостта
Покрай тях се движи малка армия от лоялни воини, защитаващи клана с кръвта и живота си.

Семейство Kaul е като всяко друго, с обтегнати взаимоотношения, с дребни закачки за минали грешки, подвластни на любов и омраза. Ала в същото време се стараят да задържат и разширят позициите си в столицата, да изградят достатъчно политически връзки, за да не излезе бизнесът с нефрит извън контрол и да държат под око вечния си опонент the Mountain Clan. За съжаление войната между двата клана е неизбежна и Фонда Лий умело успява да засили усещането, че нещо лошо предстои да се случи. Водачката на the Mountain Clan – Ayt Mada, е изключителен стратег и успява да състави жесток план, целящ да постави No Peak на колене, а ако не получи подчинението им е готова да ги унищожи. Изправени пред невъзможни избори членовете на семейство Kaul трябва да докажат, че кръвта е по-силна от всякакви заплахи и оцеляването на клана и семейството стои над всичко друго. Трудните ситуации започват да ги променят, решенията, които взимат, определят бъдещето на столицата и преначертават картата на властта.

Когато настъпи краят, вече нищо не е същото. Героите ни са претърпели своя катарзис, промяната е осезаема, наложителна дори, загубите са тежки, едва поносими, но кланът ще оцелее. Налага се. Фонда Лий подлага персонажите си на жестоки изпитания, но този, който страда най-много, е читателят. Няма как да заобичаш тези хора и да ги видиш как страдат без да се скъса нещо в теб. На моменти брутална, на моменти емоционална, Jade City остава дълго време в съзнанието и в сърцето. История, колкото фантастична, толкова и реална и разказана по толкова увлекателен начин, че жадуваш за още, независимо колко те наранява. Вече разбирам защо е оставила такъв отпечатък у читателите, защо интересът не стихва 4 години по-късно – защото колкото и тежко да се преживява тази книга, осъзнаваш, че досега не си изживявал нищо подобно. И чувството е уникално, пристрастяващо, писането на Фонда Лий те кара да искаш да четеш още. Мен ме чака продължението – Jade War, където нещата ще загрубеят още повече и знам, че ще страдам отново, но ще си заслужава.

Да навлезеш в „Кралство на плът и огън“

Проклятието на втората книга от която и да е трилогия или поредица… или как да напишеш ревю без да разкриеш твърде много от събитията от първата история на хората, които все още не са я прочели? Имайки предвид какво предизвикателство е постигането на този баланс, винаги ревюирането на „втората книга“ ми отнема твърде дълго време. „Кралство на плът и огън“ не прави изключение, а затруднението ще е още по-голямо, защото тук има доста какво да кажа.

„Кралство на плът и огън“ започва от същото място, където „От кръв и пепел завърши“. Не са минали седмици или месеци, а се намираме в същата зала, където Кастийл обяви какво смята да прави, а Попи заема централно място в изпълнението на големия му план. Само че както научаваме в последствие планът се е променил, ролята на Попи също ала всички продължават да се разпореждат с нея без да поискат мнението й по който и да било въпрос. Ако се питах защо героинята ни е толкова гневна на моменти, със сигурност станах свидетел на ситуации, в които да си гневен е възможно най-обраната реакцията, която някой би изпитал. Ето защо алфа-мъжкарското поведение на Кастийл започва да дразни Попи (и мен) отколкото да я привлича. Вече надзърнала зад маската на фалшивата му самоличност героинята ни вижда какво се кани да направи принца на Атлантия и това изобщо не й се нрави.

И тук Арментраут се впуска в стихията си – да изследва характерите на своите персонажи, да ги поставя в трудни ситуации, да ги подлага на изпитания, да ги тества отново и отново, докато не ги кали, както се калява стомана – не като ги гали с перце, а като ги прекарва през огън и студ и ги удря отново и отново. Ударите са безмилостни, защото светът, в който се развива нашата история, е безмилостен и жесток.

По отделно Попи и Кастийл са оцелели достатъчно дълго време по един или друг начин, ала съберем ли ги, са способни да се избият за отрицателно време. В същото време мисията им е да убедят цяло кралство, че са неразривно свързани и влюбени. Мисия невъзможна? Донякъде, но само ако вече не сме преминали през подобна мисия в първата книга, а авторката определено знае как да гради взаимоотношения. Ето защо втората книга се разгръща като история на една любов, необходима както за спасяването на цяло кралство, така и на две сърца. Мнозина биха казали, че „Кралство на плът и огън“ е ненужно дълга и служи като пълнеж и подготовка преди събитията в третата книга, но ще предизвикам същите тези хора като ги попитам колко време им е отнело да се влюбят в някого истински? Защото в първата книга не видяхме любов, видяхме само увлечение утолено на физическо ниво. Увлечението не е любов, на любовта и трябва време – време да диша, време да се развие, да се засили и да вдъхне сили за борба; време, в което да видиш най-лошото у партньора си, да приемеш отрицателните му черти и да го обикнеш въпреки всичко. Тук Арментраут ни показва точно това – как една любов се ражда, как разцъфва и как Попи и Хоук (ще разберете защо използвам и двете имена в различен контекст) се отварят един към друг, по-силни и готови да се борят не само за целите си, но и един за друг. А знаейки, че това ще е поредица от 6 книги, а не трилогия, ставам още по-нетърпелива за повече пиперливи сцени, както и за силен екшън, защото освен шокиращите разкрития, Арментраут гради и добре структурирани бойни сцени.

Изненади също не липсват – силите на Пенелафи се разгърнаха, макар да се съмнявам да сме станали свидетели на пълния й потенциал; разбрахме чия потомка е, което разбира се случи в последното изречение (шок-шок), имаше няколко неочаквани атаки от страна на Възнесените, вкарвайки доста любопитен военен елемент от армейското им подразделение. Запознахме се с още представители и на Вълчаците – твърде противоречиви на моменти, но изглежда, че и те имат своята роля в цялата история.

В духа на първата книга, Арментраут си пази най-големите изненади за последните няколко глави и отново дразни читателското любопитство до крайност. Такива викове не бях надавала при финала на друга книга, четейки последните изречения. Шок, изненада, радост, объркване, тъга – всички тези емоции се изляха наведнъж, но най-силна беше тъгата, защото ще трябва да чакаме до ноември, за да разберем как ще ни доизмъчи Арментраут в третата книга. Нейният подход е от типа бавна отрова и те кара да копнееш за още, ала колкото и въпроси да наизскачаха в последните няколко глави от книгата, отговорът им ще намерим в продължението. Търпението ни е тествано и от много по-големи периоди на чакане, така че ноември не е толкова далеч. Дотогава ще имате време да прочетете „Кралство на плът и огън“ и да се подготвите психически за сблъсъка в третата книга.