Дженифър Л. Арментраут е добре познато име в YA средите. Българските читатели пък се запознаха с нея чрез поредицата „Лукс“ и феновете се питаха дали ще видим Wicked (филмът също се завъртя съвсем наскоро) или Covenant, но като че ли най-очакваното заглавие беше „От кръв и пепел“. Изключително позитивните ревюта засилиха нетърпението и ето че Егмонт не се забавиха да добавят трилогията към каталога на Анишър.
Моя милост също не пропусна възможността да се сдобие с първата книга възможно най-скоро и теглена от неистово любопитство да видя с какво толкова тази история е впечатлила читателите, посегнах рязко към изданието макар да не беше на върха на TBR купчината.
Да започнем от началото – авторката описва светът подробно, както и събитията от миналото – какво се е случило, кои са били главните действащи лица и как се е стигнало до събитията описани в първите страници. Обожавам нови светове и нови магически системи, обещаващи да разгърнат потенциалът си в следващите книги. Толкова много нови идеи, толкова различни персонажи, но Арментраут прави нещо допълнително – дава си време. Време, което заема 2/3-ти от книгата, за да изгради връзките между героите, да ни убеди в правотата на действията, да хвърли прах в очите ни и да ни накара да гледаме в посоката, в която тя иска… само за да изтръгне килима изпод краката ни и да ни събори по гръб.
Може и да подозирате на моменти, че има нещо гнило, може дори да се досетите какво е, но нищо не може да ви подготви за поредицата от обрати, която авторката ви е подготвила. Със сигурност има читатели, които най-вероятно са отгатнали развоя на събитията в края на книгата, но аз съм от хората, които не искат да мислят за това какво ще се случи, защото обичам да си ги изживявам заедно с главните герои. Не искам да разсъждавам върху евентуални теории и какво би се случило, а да премина през всичко, както е планирано, гарантирайки максимални изненади.
Така се получи и с „От кръв и пепел“ – последната 1/3 от книгата си беше обрат след обрат и поредица от изненади, включително и последното изречение от книгата, да не кажа последната дума. Това поведение е характерно за Касандра Клеър (определено), Сара Дж. Маас (със сигурност), Лий Бардуго (твърдо ДА), С.А. Чакраборти (и тя също), но като чета за първи път Дженифър Л. Арментраут бях неподготвена за случващото се. Остнах с нагласата, че след като в повече от половин книга действието се точеше, като изключим няколко екшън сцени и горещото начало, имаше вероятност така и да завърши всичко. Ала не, Арментраут си нагласяше сцената през цялото време, само за да завърши ударно. Вече разбирам причината за нетърпението на читателите и какво ги е грабнало толкова, а успехът на трилогията да отвори врата към spin-off поредицата, започваща с „A Shadow in the Ember“.
Митологията е нещо, което ни е познато, но това става ясно отново в края на книгата. През цялото време авторката оставя трохи, които да ни подскажат какви всъщност са съществата, но вече в края започва да ги нарича с истинските им имена, макар и малко променени. Истинският фокус обаче не е върху самите същества, затова и Арментраут избягва толкова стандартната терминология, а върху това как тяхната природа налага контрол и използва обстоятелствата и ужасът дебнещ в мрака, за да обоснове действията си и да изиска подчинение без да се задават въпроси. Политическият аспект е силно изразен, но заедно с това се проявяват и типично жестоки черти на характера, които авторката не се страхува да изследва и дори задълбочи, правейки книгата доста мрачна на моменти.
Ще огранича анализа на героите, тъй като нямам намерение да издавам взаимоотношения, това ще си го разберете, четейки историята, но определено има движение. Анотацията на задната корица също предлага предостатъчно информация, за да се впуснете смело в тази история, но това, което мога да кажа със сигурност е, че Арментраут залага много на персонажите си и главните действащи лица се явяват движещата сила в „От кръв и пепел“. Техните решения поставят началото на лавината от събития, ала най-голямо въздействия има финалът. Затова дори и да ви се стори леко бавна на места, не се тревожете, има си причина за всичко. Продължавайте да четете, защото тази история си заслужава, а аз вече с нетърпение очаквам продължението.
С Книга в Ръка 