Стефани Гарбър е позната на българските читатели с трилогията „Каравал“, издавана от ИК Бард. За съжаление предишната серия на авторката не успя да ме грабне, но Once upon a broken heart се оказа нещо съвсем различно. Или пък отново попадам в ситуацията, в която разбирам, че за всяко нещо си има подходящо време и изглежда, че времето Стефани Гарбър да ме изненада приятно настъпи.
Once Upon a Broken Heart се развива в същия свят, в който се развива и действието на Каравал и напълно очаквано се появят някои от познатите ни персонажи. От всяка страница на книгата струи магия, а богатото въображение на Стефани Гарбър отново смесва колоритни образи, семейна драма, интригуващи сюжетни линии и един Принц на Сърцата, който да изиграе ролята на „тайната съставка“ – без него едва ли щях да харесам книгата толкова много, имайки предвид кашата, която забърка.
Еванджелин Фокс е нашата главна героиня – млада, влюбена и невъзможно наивна. Не, наистина не сте срещали толкова наивно момиче, лековерно до болка, сляпо вярващо на хора, които дори не споделят нейната кръв. Заради разбитото си върце, Еванджелин взима толкова грешни решения, че като че ли всяка следваща стъпка води към по-голяма бъркотия. Сделка с Принцът на Сърцата едва ли би довело до нещо друго освен разбито сърце, ала в отчаянието си Ева е готова на всичко, включително да приеме предложението на една от Съдбите.
А Джакс? Той като че ли е там само за забавлението, докато аргументите му не надделяват над упоритостта и сляпата вяра на Еванджелин, принуждавайки момичето да започне да разсъждава върху случващото се и да прозира истината зад действията на някои от най-близките й хора.
Вълнуващото пътешествие на Еванджелин ни отвежда до далечния север, където легендите и историите са реалност и където Ева се изправя пред проклятия и пророчества и за един кратък период от време успява да разбере за себе си повече отколкото е знаела през целия си живот досега. Всички трудности и препятствия изграждат и каляват характера й, превръщайки я в непредсказуем коз в една опасна игра.
Четиристотин страници пълни с динамика и изненади, магия и приказки. Не помня дали Каравал успя така да ме пренесе в атмосферата, както Once Upon a Broken Heart и съм склонна да вярвам, че е благодарение на Стефани Гарбър и нейното израстване като автор. На всичкото отгоре ако прибавим и cliffhanger-a в края със сигурност нямам търпение да се впусна в продължението – The Ballad of Never After.
С Книга в Ръка 