Отново страхотна история, в която пустинята заема централно място. Вечните пясъци са свидетели на опитите на едно момиче да се измъкне от семейството си, което иска да направлява живота и съдбата й. Типично в стила на източните религии тя е предопределена да бъде предната жена и то не на кого да е, а на чичо си. Затова за Амани единственият изход е да се махне от града стига да разполагаше с достатъчно пари. На състезанието по стрелба среща мистериозен чужденец, представящ се като Джин, с когото съдбата я среща отново и отново и с когото има повече общо, отколкото предполага.
Плановете на Амани се провалят един след друг, което я прави изключително комбинативна, когато се наложи да импровизира. Моментът с буракито, обаче беше дар от съдбата. Когато тя най-много се нуждаеше от спасение, пустинята й изпрати едно чудо. Болезнено бе да чета как това гордо древно създание бе принудено да придобие физическа форма, да бъде откъснато от природата си и да бъде хванато в човешките окови. Също като самата Амани, която откри истинската си същност. Затова следващите книги ще са още по-пленителни, защото ще станем свидетели на разгръщането на пълния й потенциал на полу-джин.
Сцените във влака и после в пътуващия керван бяха изключителни. Допадна ми цялостното описание на преживяването на героинята – сякаш не се беше докосвала до храна, наблюденията й върху богаташите, поредният й сблъсък с Джин и дългото пътуване показваха как се променя и от момиче, което се опитва да избяга на всяка цена, вече чувства отговорност и привличане, към момче, което дори не познава напълно. А кошмарите и ужасите на нощта се оказва, че имат физическа форма в пустинята. Но това не са единствените митове, които се оказват реални – мълвата за Въстаналия принц и демоничната му сестра, заплашващи властта на султана и целящи да освободят народа от намесата на чужди армии.
Страхотен дебют на Олуин Хамилтън в духа на приказките от 1001 Нощи. С нетърпение очаквам продължението и се надявам да е поне двойно като обем, защото историите, които Олуин разказва пробуждат въображението на читателя по онзи магически начин, по който само истинските разказвачи успяват.
С Книга в Ръка 